неделя, 11 август 2013 г.

Новата необявена война в Близкия изток


Кризата в Сирия заплашва да се превърне в регионален конфликт с много фронтове


Бягство от затвора на терористи от "Ал Кайда" в Ирак, стрелба през границата в Турция с убити и ранени, атентати срещу конвои на "Хизбула" в Ливан, бежански лагери за десетки хиляди в Йордания, обществено напрежение навсякъде. Тези различни събития в отделни държави имат общ източник – гражданската война в Сирия.


Новините от страната някак си изпаднаха напоследък от новинарския поток. Докато светът се притеснява повече за кралското бебе във Великобритания или жегите в Европа, броят на жертвите в кървавия междуобщностен конфликт продължава да се покачва. По данни на ООН в страната умират 5000 души всеки месец. Силите на враждуващите страни не позволяват нито една от тях да вземе предимство над другата. Никой обаче не е готов да се предаде. Международната дипломация също е безсилна да намери решение. Бавно, но последователно войната в Сирия прелива извън границите на страната и рискува да прерасне в регионален конфликт без ясни противници, но с много фронтове. Рискът от война "всеки срещу всеки" на цялата територия от Средиземно море до Иран е много реален. Някои от страните, като Турция и Ирак, направиха съзнателния си избор в началото на конфликта коя страна да заемат. Други - като Ливан и Йордания - се оказват заложници на обстоятелствата.

  Тежестта на бежанците и прибързаните решения в Турция

Правителството на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в началото на сирийския конфликт бе едно от първите, заело ясна позиция - режимът на Асад трябва да падне. След острата нападателна риторика преди две години днес обаче Анкара мълчи и понася последствията. Последната ескалация на войната в Сирия на турска територия дойде на 17 юли, когато заблудени куршуми убиха двама души в разстояние на няколко часа в граничния град Джейланпънар. Това е поредният случай, в който конфликтът се пренася – през миналата година неколкократно минометен огън от Сирия доведе до турски жертви в различни градове. Най-смъртоносен бе атентатът в центъра на граничния град Рейханлъ, при който пострадаха над 100 души, а 46 загинаха. Следите в проведеното след това разследване също водят към Дамаск.  Tурски изтребител бе свален от сирийската ПВО през миналото лято, но без да последва отговор. Това бе най-красноречивото свидетелство, че Анкара е с вързани ръце и трябва да разчита на международните си партньори, за да спре смъртта на своите граждани. Опит в тази посока бе разполагането на противовъздушни комплекси "Пейтриът" по границата под егидата на НАТО.

Смъртта на турски граждани създава и разделение сред самото турско общество. Това е и удобен повод за политическите опоненти на Ердоган - недоволството от политиката му по отношение за Сирия бе една от главните причини за антиправителствените протести през юни. Стотиците хиляди безработни бежанци не само натоварват страната икономически, но и буквално са започнали да променят облика на граничните региони, което създава социално напрежение. 

В Турция има десетки бежански лагери за сирийци, които са почти изцяло финансирани от Анкара. Преди седмица министърът по въпросите на ЕС Егемен Багъш се оплака, че страната е дала 1.5 милиарда долара за хуманитарната криза, а помощта от ЕС е едва в размер на 6.9 милиона долара. Голяма част от бежанците да са жени и деца, но с тях има и десетки хиляди работоспособни мъже, които търсят прехрана в цялата страна. Турската икономика засега успява да поеме тази неочаквана евтина работна ръка, която не говори турски.

Едни от най-недоволните от присъствието на сирийските бежанци са турските алевити – религиозна секта, близка до управляващия режим в Дамаск и съставляваща около 15% от населението на Турция. По времето, когато Башар ал Асад и Ердоган бяха първи приятели, районите по границата процъфтяваха заради отмяната на визите и печелившата търговия. Всичко това бе заличено с началото на гражданската война.

Последната стрелба в Джейланпънар показва и друга страна на сирийския конфликт. Веднага отвъд границата е кюрдският град Серкание (Рас ал Айн на арабски), където ислямисти водят битка с местните кюрдски милиции. Кюрдите, които според различни оценки наброяват между 20 и 40 милиона в Турция, Сирия, Ирак и Иран, споделят еднакво подозрение към всички, които не принадлежат на собствената им етническа група, независимо дали са араби, турци или други. Сирийските кюрди, вдъхновени по примера на братята им в Северен Ирак, на практика се самоуправляват от лятото на миналата година, когато Асад изтегли силите си от градовете им напук на призивите от Анкара да не го прави. Турската неприязън към тях е особено силна заради близостта на доминиращата групировка PYD до ПКК, която води кървава бунтовническа кампания за независимост срещу турската държава от 1984 г. насам. Независимо от последния напредък в мирния процес и изтеглянето на ПКК бойците на PYD в Сирия смятат, че атакуващите ги ислямисти от "Джабхат ан Нусра" и "Ахрар аш Шам" са подкрепяни от Турция, защото идвали от тамошна територия.

Кюрдите в Сирия не могат да разчитат на пълна автономия както в Северен Ирак. Те обаче ще продължат да бъдат "трън в петата" на Анкара, който ще наболява при всеки опит да бъде изваден.

- мислехме си да е по-добре, а то стана както винаги

За последните три месеца в Ирак са убити над 4000 души. Страната преживява най-големия период на насилие след края на Саддам Хюсеин. Изтеглянето на войските на САЩ през 2012 г. не е единствената причина за новата ескалация. Правителството на шиита Нури ал Малики, който едновременно е премиер, министър на вътрешните работи, министър на отбраната и министър на националната сигурност, среща съпротивата на сунитите в Ирак, които не са съгласни да бъдат изцяло доминирани по този начин. Мъченията, показните съдебни процеси, масовите арести и смъртните присъди срещу сунити правят почвата особено благодатна за развъждането на екстемистки идеологии. Всичко това прави групировки като "Ал Кайда в Ирак" по-популярни и дръзки в действията. Тя стои зад голямо количество от почти всекидневните бомбени атентати в страната. Последната им голяма акция е нападение над два затвора близо до Багдад през миналата седмица, където смъртна присъда очакват стотици високопоставени терористи. Те успяват да избягат, което ще засили силите на екстремистите не само в Ирак, но и в Сирия.

Първи приятели на "Ал Кайда в Ирак" са "Джабхат ан Нусра" - една от най-могъщите групировки в сирийската гражданска война, обявена за терористична организация от САЩ. Дружбата им не е само идеологическа, а и много реална – двете организации се сливат в "Ислямска държава в Ирак и Сирия" в началото на годината. Под този чадър те действат заедно срещу опонентите си за постигане на целта, обозначена в името – държава, управлявана по шериата от Средиземно море до Иран.

Трябва да бъде отбелязано, че шиитите в Ирак също не остават по-назад в битката за Сирия. Режимът на Нури ал Малики е неутрален към този на близкия му по религиозни убеждения Башар ал Асад и тихомълком си затваря очите за подкрепата от Иран. В интервю за "Ал Арабия" през юни Малики казва, че правителството му не санкционира преминаването на въоръжени бойци в Сирия. В допълнение на това влиятелният Хади ал Амири, сега министър на транспорта, а преди това – командир на бригадите Бадр, гонили функционери на режима на Саддам – намеква, че никой шиит в Ирак не може да стои спокойно, докато Западът въоръжава сунитски екстремисти в Сирия.

- неволен заложник на интереси

Малката държава с големина колкото Софийска област, около 4 милиона население, и 18 различни религиозни общности винаги е била силно зависима от случващото се в по-големия й брат – Сирия. Разсейките на злото приемат различни форми. Тлеещите вражди се разпалват с нова сила от това кой на коя страна е - за или против Асад. Защото в Ливан много трудно може да бъдеш неутрален - всеки е обвързан с всеки от простиращи се поколения назад икономически и социални отношения. Везните в това уравнение се накланят заплашително и от стотиците хиляди сирийски бежанци, което на фона на малкото население има огромен демографски ефект. Слабите централни власти в Бейрут обаче не са в състояние да се справят с него без чужда помощ. А такава няма откъде да дойде.

В северния ливански град Триполи, където има смесено население от сунити и алауити, често избухват сблъсъци между двете общности, които са разделени само от един булевард. Понякога, за последно през юни тази година, е необходима намесата на националната армия. В друг епизод радикалният духовник салафит, яростен критик на "Хизбула" и Иран, Ахмед ал Асир се барикадира в джамия в Сидон, призовавайки за въстание срещу властите и "Хизбула". След намесата на командоси и десетки загинали битката е приключена, но Асир успява да избяга в Сирия.

Самата "Хизбула", която е най-могъщата въоръжена групировка в Ливан, но също така и политическа партия с участие в няколко поредни парламента и кабинета, открито се сражава на страната на Башар ал Асад. Сирийският диктатор е свързващо звено между финансовите и оръжейните доставки на Иран за "Хизбула". Евентуалното му премахване означава, че ливанската организация ще загуби пряк достъп до международния си съюзник, което ще отслаби позициите й вкъщи, правейки я по-лесна мишена за Израел и хора като Ахмед ал Асир.

Най-малко обсъжданият, но потенциално и най-дълготраен проблем за Ливан обаче са бежанците. Те наброяват над 600 хиляди души по данни на ООН. Тези хора, освен че увеличават социалното напрежение, понеже са навсякъде в страната и за тях няма достатъчно организирани места в бежанските лагери, също така и натоварват икономиката, която предимно се издържа от сектора на услугите. Те обаче не само изтощават и без това слабата държава в страната – те ефективно променят демографията й, а оттам и крехкия конфесионален баланс. Бурето с барут, показало силата си в продължилата над 15 години гражданска война, отново заплашва да избухне.

Колкото повече се отдалечава краят на насилието в Сирия, независимо по какъв начин ще бъде постигнато това, толкова повече тези проблеми ще се задълбочават. Въоръжените конфликти привличат най-много вниманието в момента, но те могат да бъдат решени по-лесно от хуманитарната криза, която предизвикват. След  приключването на гражданската война ще започне един дълъг период на възстановяване, който ще продължи с години. Това предвещава нестабилност и занапред, която ще продължи да има силен отзвук в региона още дълго време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар